Краят на редовния сезон в „А“ група е повод да направим равносметка на представянето на 12-те тима-участници, които оттук-насетне ще се състезават в две шестици, съответно за титлата и призовите места и за избягване на изпадането.

ЛУДОГОРЕЦ: Шампионите изглеждат отново обречени да станат... шампиони, за четвърти пореден път. Отсъствието на реална конкуренция, отказът от съпротива през пролетта на единствения кокурент ЦСКА, идеалната среда, в която са поставени, не ни навежда на никаква друга мисъл, освен нова титла. Тази идеална среда обаче е нож с две остриета – едното гали, другото боде много неприятно. Не сега, а през лятото и есента, когато са битките в Европа. Опитът е показал, че сетивата закърняват, когато не се наточват редовно. А това става само с битка след битка. За Лудогорец ще бъде по-полезно да получават колкото е възможно по-голям отпор оттук до края на сезона, за да не се отпуснат прекалено много. А и липсата на „проветряване“ на състава, разчитането на едни и същи имена толкова време е възможно да демотивира немалка част от тях.

ЦСКА: Ако говорехме само за първия полусезон, до края на календарната година, щяхме да представим „червените“ предимно в положителния спектър. Мина 40-дневният лагер, започнаха мачовете и ето, че ЦСКА отиде от раз на северния полюс. Какво, защо и как се стигна до безличието на ЦСКА през пролетта, са въпросите, а фактите означават само едно - „армейците“ показаха абсолютно нетипично лице за себе си – апатично, безформено, слабо.

ЛОКОМОТИВ СФ: Ако говорим за отбор, постигнал най-много на база съотношението игрови потенциал и финанси – резултати, то това е столичното Локо. Димитър Васев носи голямата заслуга за третото място на отбора, което той отстоява със зъби и нокти. Треньорът извлече от момчетата си почти максимума в 80% от мачовете, а останалите 20% ни напомнят, че сме в България, където отпускането и непостоянството са характерни черти.

ЛИТЕКС: Най-младият отбор в първенството – това е и най-положителната характеристика на ловчанлии. Собствената продукция играчи е другият плюс. Но в състава на Краси Балъков, ако не са двама-трима от чужденците, тимът клони към втората шестица. Може още доста да се желае от отбора, младостта му не може да бъде вечно оправдание за отстъплението от наложените традиции.

БЕРОЕ: Един от най-стабилните тимове в шампионата, отбор с изградена физиономия и нелоши изпълнители. Ако има слаб пункт в състава на Петър Хубчев, то това е, че тимът се изявава успешно предимно, когато не му се налага да „прави“ играта. На контри Берое е супер, при постепенно нападение угасва.

БОТЕВ: Сътресенията през лятото, свързани с Цветан Василев, с драстичното намаляване на финансите и с промяната на изпълнителите на терена, нямаше как да не окаже влияние на представянето. Но колебанието бе преодоляно и през пролетта вече виждаме един борбен Ботев, който заслужено спечели мястото си под слънцето на челната шестица.

ЛЕВСКИ: Попадането на Левски във втората шестица е безпрецедентно падение с оглед историята и традициите на този клуб, но то е логично. „Сините“ от няколко години насам се пускат шеметно по пързалката надолу, а в нейния край е в бездната. Не се ли стопира свободното падане, нищо добро не чака Левски.

ЧЕРНО МОРЕ: С идването на Никола Спасов начело на отбора бе поставено начало на възхода на „моряците“, които наваксаха немалка част от началното си изоставане. Недостатъчно обаче за класиране при по-силните. Спасов промени в значителна степен стила на Черно море, който бе несменяем години наред. Намали биткаджийското начало за сметка на градивното, на атакуващото. Сега варненци се опитват сами да водят играта, но понякога го правят твърде хазартно и рисковано. Няма да е зле да променят тактиката си отвреме-навреме.

ЛОКОМОТИВ ПД: С оглед на финансовата криза, липсата на собственик и канските усилия на феновете да удържат отбора над водата, трябва да кажем, че нещата на „Лаута“ се получиха. Локомотив Пд се представя по-добре от очакваното за отбор в това незавидно финансово състояние. В тима има опитни и добри футболисти, които трябва да добутат кораба до спасителния бряг.

СЛАВИЯ: „Белите“ бяха очаквани сред водещите отбори преди началото на първенството. Някъде там, където сега се намират „братовчедите“ им от „Надежда“. Славия сменя треньори, сменя играчи, но нрава си никога не променя. От този отбор може да се очаква всичко лошо, с положителни изригвания на моменти, които показват, че всъщност потенциалът е по-голям. Но когато няма манталитет, и Господ не може да помогне.

МАРЕК: Напълно според прогнозите, Марек ще се върне там, откъдето е дошъл - „Б“ група. Някакво чудо, някакъв спринт накрая, не се вписват в реалностите. Нищо неочаквано от представянето на дупничани.

ХАСКОВО: Същото или подобно може да бъде казано и за другия опашкар, който танцува само едно лято на елитния подиум. Тимът разполага с някои качества, особено в атака, но отзад е трагедия.