У нас винаги е било модерно да се пита за личната отговорност и в това няма нищо лошо стига да има кой да ти отговори.

Пловдив е може би най-футболният град в България. Излишно е да споменавам за легендите, родени, израснали или играли под тепетата. Футболните отбори във втория по големина град в България винаги са имали голям брой привърженици. Никак не е случайно, че феновете на Локомотив държат рекорда за посещение на гостуваща в друг град агитка, а тези на Ботев спечелиха в три поредни години надпреварата за най-многобройна публика съответно във "В” „Б” и „А” групи. И едното и другото обаче са неща от миналото.  По далечно и по-близко. За отлива на публиката  на стадион Локомотив се изговори и изписа много през последните години.

Какво се случва при градския съперник Ботев? Преди четири години в началото на пролетта стартира новият проект Ботев. Хиляди хора го припознаха като свои и приказката в жълто и черно започна. Села, паланки, малки и по-големи градове преживяха нашествието на канарчетата. Феновете на най-стария футболен клуб у нас следваха отбора навсякъде, независимо че имаше и тежки периоди. Ботев се завърна в „А” група по възможно най- мъчителния начин. Почти през целия шампионат „канарчетата” бяха извън местата даващи право на преминаване в елита, едва в  последния момент се докопаха до второто място и баражния  мач.

След три годишно прекъсване отборът се завърна в „А” група, а стадион „Христо Ботев” трудно побираше желаещите да гледат  срещите на „жълто-черните”. Приказката продължи и в Европа. Сектора за гостуващите фенове в Мостар и на „Комтех Арена” край Щутгарт се оказаха тесни за бултрасите. На три пъти плажът и морето в Бургас се обагриха в жълто и черно.

Всичко това обаче  вече е в историята. На последния домакински мач на Ботев трибуните в Коматево бяха по-скоро празни, отколкото пълни. Част от билетите  за дербито с Локомотив си останаха в касата на клуба. Защо? Тезите за работния ден и пътуването до София звучат като оправдание на мързелива ученичка. Публиката е най-точния барометър за случващото се в клуба. Тя много бързо усеща, кога отбора играе с фалшива деветка, с фалшива десетка или просто си играе фалшиво. Оправданията за лошите терени, дебелите греди, сгъстения цикъл, гумените бутонки са колкото и смешни, толкова и жалки. Ботев играе еднакво зле както на стадионите  в Гоце Делчев  и Любимец, така и на ”Георги Аспарухов” и „Българска армия” в София.

Девиза на Ботев Пловдив е „Красота, вяра и борба”. В последните срещи на „канарчетата” няма нито вяра, нито борба, а за красота и дума не може да става.

Напоследък е модерно  да се говори за проекта „Ботев”. В който и край на България да отида, щом хората разберат, че съм от Пловдив, първо ме питат за този  проект. Да,  направиха се и се правят  неща, непознати за нашата страна-уникална клубна база и  свръх модерен стадион. Главния мотив в подадената, но не приета оставка от  старши-треньора  Станимир Стоилов бе да не се навреди на проекта "Ботев". Не става ясно обаче, в проекта записано ли е пред колко публика трябва да играе отбора? Защото, ако това е без значение, значи нищо лошо не се е случило.  Голяма работа, че на следващия мач на Ботев на стадиона може да се  окаже, че присъстват само  длъжностните лица и роднините им.

Въпросът е кой? КОЙ изгони  публиката на Ботев от стадиона?