Ботев Пд не само се опъна на немски тим, а направо го изпусна. В Щутгарт трябва да палят свещи за онези пропуски на българите. Шест-седем на брой, дори на чуждия терен в малкото немско градче недалеч от Щутгарт. Не е баш Щутгарт, но нали и Бургас не е Пловдив...

Ботев игра разумно, търпеливо, технично, открито, дори красиво. Контролираше мача. Не го загуби, но не го и спечели. Игра за оценка „браво“, но ако искаме да бъдем в помощ на „канарчетата“, не бива да им я даваме. Ще се надяваме те да продължат с израстването си. Защото Ботев беше достоен съперник, дори можем да кажем, че надигра в определени периоди Щутгарт, но не се класира.

Казват, че победителите не ги съдят, но в крайна сметка Ботев не са такива, нали... Така че може и трябва да им покажем единствения проблем, който обаче реши сблъсъка не в тяхна полза. Реализацията! Пустата реализация остави българите извън плейофния кръг на Лига Европа. Ще кажете, те ако можеха и да вкарват, нямаше да играят в България, а някъде по на Запад. И сигурно ще бъдете прави. Но Ботев игра дълги периоди без типичен централен нападател и в двата мача. Определените минути за игра на Домовчийски се оказаха недостатъчни. И тимът приличаше на разлютена оса, но без жило. А когато няма кой да ритне пущината във вратата, няма и гол.

Израелският Апоел Тел Авив показа как се прави на Берое в Стара Загора, а и на всички наши отбори. Бам-бам-бам-бам! Четири гола от кажи-речи толкова ситуации. Иначе беройци също съвсем не стояха зле на терена...

Реализацията. Просто това е малката, но съществена разлика между това да бъдеш голям и да си наистина ГОЛЯМ отбор. И въпреки това, Ботев заслужава само похвали за показаното в тези летни евробитки. И неслучайно от отворените прозорци на софийските /!/ апартаменти по време на мачовете им с Щутгарт, ехтеше емоционалното: „Е-ее!“ Представям си как е било в Пловдив...