Стига вече оправдания. Българският фен има нужда да гледа истински футбол и да се радва на победите на своите отбори. Оправданията обаче заваляха след тъжната европейска вечер в Лига Европа, която постави гилотината над главата, ако не трите, то поне два от българските тимове.

Със сигурност на бай Пешо от Ихтиман и чичо Гошо от Павликени им е дошло до гуша да слушат как за загубите е виновен късмета, времето, съдията, късната селекция, парите, терена затворения съперник, финансовия батак, ФИФА, ФАФА и ФУФА. Бай Пешо и чичо Гошо искат да видят как техните любимци излизат, играят с червената, зелената, оранжевата, синята, жълто-черната фланелка и накрая побеждават. Поне тук и сега, в този етап на Лига Европа. Желанието е скромно, защото истинските европейски тимове все още играят контроли или почиват, а нашите са на път да приключат участието си.

Да почнем по ред на номерата. Ботев стартира първи снощи и с кански мъки, срещу второразреден австрийски тим, взе крехка победа с 2:1. В плановете на Санкт Пьолтен това попада в графата „добър турнирен резултат“. В Ботев оправданията важат, защото ситуацията в клуба е пожарна.

Малко след успеха на „канарчетата“ дойде ред и на ЦСКА. Очакванията за лесна победа срещу молдовския Зимбру не се оправдаха. Играта на „червените“ явно куцаше, а опитите на Стойчо Младенов да промени нещата с постоянна смяна на игровата постройка не се получиха и само задълбочи игровият хаос, в който затъна отбора. На този етап ЦСКА изглежда леко притеснително, така както изглеждаше и в контролата срещу Берое. И вместо на „Българска армия“ да си признаят „За момента това ни е нивото“, те извадиха торбата с оправданията – късната селекция, неудобния груб и затворил се в своята половина съперник, късмета и какво ли още не.

Да, ама този път никой външен не е виновен за късната селекция в ЦСКА. Не са виновни БФС, Левски, Титан, алчните бивши футболисти или някой друг. Вината си е вътре в ЦСКА, дали в треньора или шефовете си е проблем на „армейците“ и това не трябва да е оправдание. Не трябва да е оправдание и тоталната подмяна на отбора, защото вината пак си е в ЦСКА. Реално само напускането на четирима играчи не зависеше от „червените“ треньори и шефове (Тошко Янчев, Мартин Петров, Ивайло Чочев и Райс Мболи). В Зимбру също не са виновни, че това е стилът на отбора и по този начин търсят успехите си на терена. Молдовците не са виновни, че след края на срещата се качиха в клубния автобус и по късна доба поеха към родината.

ЦСКА е велик клуб и не отива на треньори и ръководители всеки удобен момент да търси оправдание с едно или друго... Това върви до определен момент, но после става дразнещо.

Най-голямата издънка дойде от Ловеч. Литекс на практика каза „чао“ на Европа с поражение от среден унгарски тим. Краси Балъков отдаде загубата на липсата на късмет – пак оправдание. Друг е въпросът защо в Ловеч избягаха от линията, с която станаха симпатични в последните години, а именно залагането на собствени кадри и продукти на футболната академия. Край покрития мост май също се напълниха с чужди ментета, които ще постигнат същите резултати, че даже и по-лоши от Сашко Цветков, Румен Руменов, Момчил Цветанов или Антон Недялков.

Тук идва мястото и на една друга тема. Миналата година европейският поход на Лудогорец бе съпътстван от ехидното подмятане „какъв български отбор, като играят само 3-4 наш момчета?“. Рефренът се повтаряше отново и отново от фенове, журналисти и футболни специалисти. Сега по-малко български тимове ли са Литекс и ЦСКА, които стартираха с по четирима българи в състава. Същото щеше да е и в Ботев, ако ситуацията при „канарчетата“ не се бе обърнала на 180 градуса.

В крайна сметка важното трябва да е само едно – победата, която да зарадва бай Пешо и чичо Гошо всичко друго май са празни приказки.