Има кадри и гледки във футбола, които остават в историята. Паметни и незабравими, пазещи своята сила от самото си възникване, та чак до днес. Някои пораждащи неистово щастие от победата, но други разкриващи и силната болка, която загубите носят след себе си. Има обаче едни определени, които сякаш трогват най-силно. Кадри, в които резултатът, победата и поражението просто не присъстват. Емоциите в тях са чисти и от душа, оставящи спортното противопоставяне някъде много назад в далечината, за да бледнеят и победата, и поражението пред хуманността, благородството и човечността.

А такава е и днешната история.

През септември миналата година, едно 10-годишно момче, обичащо футболa и любимия си Ботев Пловдив, се изправи пред тежка битка с коварна болест. Скоро след това, с огромната подкрепа на футбола на България, Денис Еминов стартира своето лечение, което продължава и до днес.

На 5 октомври 2024 година, обаче, един кадър остави в сянката си цялата футболна битка, която Ботев Пловдив и Левски водеха под тепетата.

Гледката стиска през гърлото всички нейни свидетели, обединявайки ги в името на едно момче и неговата битка. Лелята на Денис Еминов, Мария Петкова, наблюдава този двубой от трибуните на стадион „Христо Ботев“ заедно със своя син Борис, но и своеобразно препредава емоциите от мача към своя племенник, разговаряйки на видеоразговор с него, докато той се лекува в чужбина.

И точно този кадър разчувства мнозина и показва как любовта на едно дете към футбола не му позволява да се раздели и за миг от него и любимия си отбор.

Как един клуб, един град, едно цяло общество, футболното, не дава възможност на живота да отнеме на едно дете мечтата му, а именно да бъде отново с топка в крака, там където обича, на стадиона.

Какво се случва днес с Денис, каква емоция предизвика случилото се тогава, научихме ли се да бъдем още по-толерантни, за всичко това разказва видеото.

подкрепя българския спорт